Здравайте приятели !

Това е денят на нашата писменост, просвета и култура! На нашата книжовност!

На този ден изразяваме дълбоката си почит към делото на Светите братя Кирил и Методий за създаването на първата старославянска писменост – глаголицата.

Кирил и Методий са въздигнати като равноапостоли и велики християнски учители през 886 година и 11 май е утвърден като техен църковен празник.

Първи сведения за отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий в България се срещат през XII век.

В епохата на османското владичество българската държава изчезва от картата на Европа, но езика, духа и националната принадлежност на българския народ е запазена. Запазена е и паметта за създателите на българското писмо.

По- нататъшни свидетелства за честване на празника на Солунскит братя са открити в арменска летопис от 1813г., където се споменава за честване на 22май 1813г. в Шумен . В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11май 1851г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създателите на глаголицата. Тази информация се намира в „Христоматия славянского язъка“ от 1852г на Неофит Рилски.

През 1857 година празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

През следващите години празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен, Лом, Скопие, Варна и други български градове. В София прзникът е организиран за първи път от учителя Сава Филаретов през 1867.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на „Върви народе възродени“, който се превръща в общоучилищен химн. Музиката е създадена от Панайот Пипков през 1901 г. И този химн звучи гордо и достойно на всеки 24 май, във всяко българско училище , читалище и дом и събужда радост, възторг и гордост в душите ни !

Празникът се чества на24 май след въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., а по църковния литургичен календар този ден остава на 11май.

Писмеността, създадена от Кирил и Методий поставя началото на самобитно културно развитие и изключително висок духовен подем на българите и на другите ,приели християнството народи.

Руническите знаци и символи, които използват българите преди създаването на глаголицата не представляват същинска писменост. Те не са достатъчни за съставяне или превеждане на сериозни исторически, философски и богословски трудове.

Необходима е по-сложна система от писмени знаци и с тази трудна задача се заемат монасите Кирил и Методий. Те използват част от старобългарските, рунически знаци и символи и букви от елинското писмо за да оформят глаголическите букви, с които да запишат сложните звукове от езика на мизите от Солунско и българите от Брегалница в югозападните територии на тогавашна България.

Глаголицата, съзадена от Солунските братя Кирил и Методий в средата на IX век е символично писмо, а основните форми, от които са изградени буквите са триъгълника, кръста и кръга – това са символите на светия дух,вярата и обединението.

Всяка буква в глаголицата oзначава определена дума и затова е била наричана: „Знаците, които говорят“. Първата буква е „Азъ“ , което на старобългарски означава „памет“, втората „буки“означава „буква“, третата „уча“ и така нататък, а словото „азбука“ идва от първите две букви на глаголицата.

Посланието на Солунските братя, кодирано в азбуката и преведено на съвременен български език е следното: „Помни буквите, учи се да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Бивайки човек, мисли за нашия Бог! Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви, избягвай червея! Покорявай висотите! Вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“

След смъртта на Кирил Философ през 869г. и на Методий 16 години по-късно, учениците им Наум, Климент и Ангелариий намират убежище в България. Хвърляни в тъмници, измъчвани, гонени те все пак успяват да се доберат до България и биват приети от княз Борис. По това време столицата на България е Плиска, а след това, когато цар Симеон се възкачва на престола се премества в Преслав.

Цар Симеон, високо образован книжовник и духовник , е съпричастен с делото на учениците на Кирил и Методий. Той създава условия за развитие на невиждана по рода си просветителска дейност. В Охридската и Преславската книжовни школи се превежда огромно количество високобогословска и философска литература. Създават се и нови литературни произведения,трактати, ораторски и песенни произведения, предназначени за църковни служби. Обучават се ученици- книжовници, които да поемат образователното дело. Голяма е заслугата на просветителите!

Особено внимание заслужава делото на Климент Охридски. Той създава просветителско движение с голям размах, насочено предимно към ограмотяване на обикновените хора, на невежия народ. За да бъде знанието не елитарно, а достижимо за всички,. И може би това движение е допринесло за създаването на новото, по-достъпно писмо – кирилицата.

Българската азбука – кирилица – е създадена към края на IX , началото на X век. Наречена е така за да се отдаде почит към Константин-Кирил Философ. Смята се , че кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа по поръчение на цар Симеон. Също, че Климент Охридски има най-голяма заслуга за съставянето на новата азбука. В началото кирилицата се е състояла от 44 букви. Постепенно тя е редуцирана до съвременния вариант с 30 букви.

През X, XI и XII век в България са се ползвали и двете азбуки – глаголица и кирилица – но след Освобождението се утвърждава кирилицата.

Това е историята на нашата азбука и тя е в oсновата на запазването ни като народ през вековете!