ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОСЛАНИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЮЖНА АФРИКА

Гн КРАСИМИР СТЕФАНОВ

Уважаеми сънародници,

На 6 септември, се навършват 135 години от едно велико дело в новата история на нашата държава – Съединението на България.

Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита, българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизия на Берлинския договор.

След разпокъсването на българските земи според Берлинския договор от 1 юли 1878г., Санстефанска България е разделена на три – Княжество България, Източна Румелия, която остава автономна в пределите на Турция, и Беломорието и Македония, които са върнати на Турската империя.

Общонароден идеал на всички българи става националното обединение. Още през август 1878г. в Пловдив, Търново и други български градове, възникват комитетите „Единство“, които си поставят за цел национално обединение, противно на Берлинския договор.

Първият опит за съединение е направен през 1880г. във връзка с изострянето на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора. През май 1880г. в Сливен е основан Централен народен комитет с цел да организира борбата за обединение на България.

По инициатива на княз Александър Батенберг, в Лондон е изпратена българска мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включително и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединението сe обявява и либералното правителство на Драган Цанков.

В края на 1884 и началото на 1885г. обществеността в Княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в европейската част на Турция. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885г., в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК), който си поставя за цел “окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“, т.е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия.

Слабостта на българската държава и грабителската политика на Великите сили обаче, принуждават организаторите да ограничат целта на движението. На 25 юли 1885г. на заседание на Комитета е взето решение да се води борба само за “съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър“. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието би било обречено на неуспех.

През втората половина на август, в много селища започват вълнения и демонстрации.Те са най-масови в село Голямо Конаре (днес град Съединение), където действа отрядът на Продан Тишков (известен като Чардафон Велики).

Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г. в люлката на Априлското въстание, Панагюрище. Две хиляди души излизат по улиците на бунтовния град, гърмят пушки, бият църковните камбани, възторжени възгласи ехтят във въздуха: “Долу Източна Румелия” и “Да живее Съединението”. Революционната вълна постепенно залива цяла Източна Румелия.

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват областния управител Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общо народно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: “Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз”.

След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната със Сърбия довежда до закрепване на Съединението.

След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турска спогодба на 20 януари 1886г. и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886г. Обединяването на Северна и Южна България става факт и има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за съществуването на страната като независима държава.

Днес, 135 години след този пример на национално единство в името на постигането на обща, жизнено важна за България цел, ние, потомците на онези големи българи следва да се замислим достойни ли сме да продължим тяхното дело, следваме ли път, избран с разум и визия за по-добро бъдеще за нас и децата ни, надграждаме ли нашата държавност или рушим нашите вековни материални и духовни ценности. Днес думата ЕДИНЕНИЕ е може би най-важната за всички нас, за да можем да преминем заедно като един народ през този тежък за родината ни период. Нека не забравяме тази дума и нейното значение.

Честит празник!

Красимир Стефанов, Посланик на Република България