Драги сънародници,

Днес отбелязваме Деня на народните будители – 1 ноември, всенароден празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух за свобода, стремеж към образование и книжовност.

Няма народ като нашия – българския, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.

Цял низ от светли имена – чисти и сияйни, издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа.

В освободената от турско робство България интелигенцията и обикновените хора съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери и е естествено желанието да им отдадат своята почит.

Първото неофициално честване на българските будители се провежда на фестивала в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за Ден на народните будители. През 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване е възстановен през 1992 г. по предложение на общонародното движение „Мати Болгария“.

Днес, на този празник, почитаме Свети Йоан Рилски Чудотворец, всепризнат патрон на българското будителство, небесен закрилник и покровител на българския народ, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“, основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския. В народната памет той е образец на себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството.

Почит отдаваме и на много други будители и революционери, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. Нека споменем само някои от тях: Свети Кирил и Свети Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд и Ангеларий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, ПетърБерон, братя Миладинови, Георги Сава Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Неофит Рилски, Васил Априлов, Петко Славейков, Захари Стоянов, Иван Вазов и много други, пред които дълбоко се прекланяме.

Да си спомним каменния надпис от времето на Хан Омуртаг:

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.“

Ние сме родени по-късно. И помним. Други ще се родят още по-късно. Нека и те да помнят!

Нека всеки от нас носи у себе си частица от духа на българските народни будители и да го предава на идните поколения.

На този ден искам да поздравя Сдружението на българите в Южна Африка и хората от неговото ръководство Йордан Радкев, Стефан Бабачев, Павлинка Ковачева, Тодорка Параскова, децата от училище „Слънчо“ и техните учители Антон Николов, Красимира Бешева, Жулиета Радинска, Петя Сотирова, танцовия състав „Българска роза“ и всички други, които със самоотвержен труд и всеотдайност поддържат българската духовност на хиляди километри от Родината.

Не мога да не спомена и отец Йонко Иванов, достоен представител на Българската православна църква тук, в Южна Африка, който с дейността си потвърждава паметните думи на митрополит Климент Търновски: ”Докато има православие в България, ще има и България”.

Честит празник!

Красимир Стефанов, Посланик на Република България